Кератоконус

Кератоконус е очнo заболяване , при коeто корнеята ( прозрачния слой, намиращ се пред цветния солой на окото) изтънява и приема остър вид насочен напред. Обикновенно е двустранен, обаче асиметрията между дясното и ляво око е разпространена. Започва в периода на полова зрялост. Приема се, че напредва средно до 35 годишна възраст. Честотата на разпространенността на кератоконуса сред обществото е между 0.5-2.3.

ПРИЗНАЦИ НА КЕРАТОКОНУСА

• Намаляване на зрението.
• Често промяна на очилата вследствие на повишаване на диоптрите на очите .
• При напреднал кератоконус, когато се гледа надолу, изострената корнея става причина на хлътване на клепача.

ПРИЧИНИТЕ ЗА КЕРАТОКОНУС

• Повишаване на нивото на ензимите, които разтварят тъканите на корнеята.
• Наличието на по-голям брой на apoptozis-самоубийство на клетките в роговичната тъкан.
• Намаляване броя на колагенните фибри .
• Хормоните : Започвайки от половата зрялост , при бременносста активизирането на болестта, подтвърждава ролята на хормоните при кератоконуса.
• Някои от болестите : У лицата, болни от долу указаните болести, кератоконус се наблюдава по често :
• Синдром на Down
• Синдром на Ehlers-Danlos
• Синдром на Marfan
• Алергичен ринит
• Атопичен дерматит
• Астма
• Очна алергия (Vernal konjonktivit)
• Retinitis pigmentoza (кокоша cлeпoтa)
• Често протриване на очите : Повече от 70 % от болните от кератоконус са заявили, че в миналото често са протривали очите си. Протриването става причина на микротравми.

РОЛЯТА НА НАСЛЕДСТВЕННОСТТА ПРИ КЕРАТОКОНУСА .

Даже ако някой пациент, болен от кератоконус, няма кератоконус у родителите или братята и сестрите си, в картата на корнеята си има аномалии. Риска за заболяване от кератоконус на лице, което у близките си (майка-баща-братя и сестри) има кератоконус е 70 % по висок от колкото тези, на които у близките не се среща кератоконус. У тези лица общо този риск все пак е по малко от 1/20.

ДИАГНОЗА

• Определяне на степента на зрението : С напредването на кератоконуса, зрението намалява.
• Определяне на диоптрите на очите : Обикновенно в очите се развива високо късогледство и нерегулиран астигматизъм.
• Биомикроскопия : Клетките на корнеята се изследват с прибора, наричан биомикроскоп. Наблюдава се изостряне на корнеята напред.
• Пахиметрия : Дебелината на корнеята се измерва с пахиметрия. При кератоконуса се изследва корнеята. Нормалната дебелина е около 550 мкр.
• Топография на корнеята : Изготвянето на картата на корнеята се нарича «топография на корнеята». Изострянето на корнеята при кератоконуса се наблюдава в картата като височина с «червен» цвят.

РАЗВИТИЕ НА БОЛЕСТТА

Чрез преглед на очите в определени интервали от време, могат де се получат сведения относно развитието на болестта. В миналото 20 % на болните от кератоконус се правеше трансплантация на корнеата. А в настояще време, благодарение на дизайните на развити контактни лещи, лечение с напречно свързване и лечение с халка в корнеята , намали нуждата от трансплантация на корнеята.

ЛЕЧЕНИЕ

На кератоконуса се прилага стълбищно лечение.

1. Очилата

Отначало се пробва лечение с очила. С очила в началния период на заболяването се достигат добри резултати. Обаче често има нужда от промяна на диоптрите на очилата.

2. Контактни лещи

При заболяване от кератоконус се използват различни видове контактни лещи :

• Меки лещи : Меките лещи се прилaгaт в началния период на заболяването в който може да се достигне добър резултат и с очила. Меките лещи имат видове, които се прилагат както при късогледство, така и при астигматизъм до определена степен (3.25 D).
• Твърди лещи : При последващите стадии на развитието на болестта с меки лещи не е възможно да се достигне добро зрение, защото корнеята се е изострила, и деформирала . Твърдите лещи образуват върху корнеята чупливи повърхности. Тъй като структурата им е твърда, те не приемат формата на корнеята, както меките лещи. Те запазват своята форма. Благодарение на това зрението се увеличава. Твърдите лещи не са толкова конфортни, както меките лещи. Понякога лещата може да изкочи от oчите и да падне. Поради бодежа и чувството на наличие на чужд предмет, някои от болните от кератоконус не могат да ги използват. При напредналия стадий на кератоконуса , въобще не е възможно да се намери подходяща за това леща.
• Смесени лещи : При смесените лещи средата е произведена от твърд материал, а периферията от мек. Предимството на тези лещи се състои в това, че качеството на зрението на твърдите лещи е комбинирано с удобството на меките лещи. Обаче не се предпочита много поради това , че не може да се прилага на напреднали стадии на болестта и поради това , че се произвеждат в радиуси (размери) с ограничена кривина .
• Прилагането на лещата "Piggy-back" ( поставяне на твърда леща върху мека леща): Тзползва се не много често, понеже корнеята, която не понася твърдите лещи или когато твърдите лещи стават причина на механично повреждение на горния слой на роговицата, пациента не се чувства конфортно. Отначало на корнеята се прикрепя тънка мека леща. Върху меката леща се прикрепва твърдата леща. Неблагоприятната страна на този метод се състои в това, че е трудно да се използват едновременно 2 различни лещи и тяхната себестойност.

3. Лечение с напречно свързване (cross-linking)

Лечението с напречно свързване е започнало да се използва през 1998 година. Целта на това лечение е усилването на връзката между колагените в корнеята, което способства увеличаването на издръжливостта на корнеята. Корнеята, издръжливостта на която се увеличава, cпирa да се изостря напред / или намалява това изостряне. Корнеята на 50 % от болните, на които се прилага този метод, се стабилизира .

След като се снеме епитела, който е най-горния слой на корнеята, в очите се капят капки B2 (riboflavin). Извършва се процедура, като се държат върху очите ултравиолетови A-лъчи в течение на 30 минути.

4. Обръчно лечение (с халка) вътре в корнеята (INTACS)

Халките вътре в корнеята са прозрачни полу-халки , изготвени от материала PMMA. При кератоконуса резултатите на обръчното лечение вътре в корнеята са съобщени за първи път през 2002 година в САШ.

Случаите при които се използва обръчното лечение в корнеята при болестта кератоконус :

• При лека-средна степен на кератоконус,стръмността на корнеята трябва да е ограничена м/у 55-57 D)
• Прoзрачна корнея (в корнеята не трябва да се намират петна)
• Лица, които не могат да използват контактните лещи.
• В мястото, където ще се постави INTACS, трябва да има дебелина минимум 450 микрона.
• На лицата , при които напредването на болестта кератоконус е спряло/ или е много намаляло.

Обръчите(халките) вътре в корнеята се поставят след прокапване на анестетични капки . Улеите в които ще се наместят халките вътре в корнеята, могат да се откриват механически или с лазерно устройство INTRALASE – FEMPTOSECOND.

Лечението с халки вътре в корнеята не спира развитието на кератоконуса. След като се приложи халка вътре в корнеята на очите при кератоконуса , не трябва да се очаква, че зрението напълно ще се подобри или, че ще можете да виждате без очила . След прилагане на INTACS остротата на корнеята намалява, диоптърите на очите спадат, усилва се зрението с използване на очила или без очила. Обаче това не означава, че диоптърите на очите ще спаднат до нула. На очите, на които е приложен INTACS, при желание могат да изпoлзвaт контактни лещи .

5. Трансплантация на корнеята

Трансплантацията на корнеята е най-последния избор към който може да се обърне хирурга при кератоконуса. Трансплантацията на корнеята при кератоконуса се извършва като «пълен слой» или «полу слой».

Трансплантацията на корнеята се прилага като последно средство на лицата, които имат петна в корнеята, които не виждат добре с контактни лещи ( степента на зрението на които се намира под 20 %) , на тези, които не могат да използват контактни лещи и не са подходящи за лечение на очите с халки, поставени вътре в корнеята.